Бързам да започна с пояснението, че не съм противник на приема на анаболно андрогенни стероиди(ААС). Нито съм вманиячен на тема „чист” спорт. Просто за мен те направо са 2 различни видове спорт – толкова големи са разликите м/у тях по отношение на съставяне на тренировъчната програма, хранене… Те преследват една и съща цел, натрупване на мускулна маса, но я постигат по съвсем различни пътища. Това налага да се тренира по съответният правилен начин. Защото, ако един натурален атлет тренира по програма за атлет, приемащ ААС (на жаргон „назобан”) няма да постигне нищо (по-надолу ще обясня защо става така). На това се дължи и масовия неуспех на повечето трениращи по залите, които копират програмите на топ-състезателите от списанията. Също така и един атлет, приемащ ААС, няма да може да извлече максимума от приеманите от него медикаменти, ако тренира по програма за „натурален”.
И тук въобще не разглеждаме фактори като правилното хранене, възстановяване, прием на суплементи – в тази статия ще разгледаме само разликите в тренироввъчната философия и съответно начина на трениране при двата вида спорт (разделянето е напълно условно и го въвеждам просто за по-голяма яснота).
И искам да вметна, че има голяма разлика между „прием на ААС” и „зобене”, но това е друга тема…

Казват, че за да разбереш нещо в живота е важно да зададеш правилният въпрос. В нашия случай правилният въпрос е: „Кое кара мускулите да нарастват?”. Отговорът, естествено, е: „Хормоните!”. Значи трябва в кръвта ни да циркулират хормони, като тук включваме не само тестостерона, а и растежният хормон, инсулина.
Тялото произвежда хормони като отговор на специфичният стрес, предизвикан от силовата тренировка. Това е биологичен закон известен на всички. Значи трениращият трябва така да тренира, че да стресира своето тяло. Това е логиката при културистичната тренировка.
Но при „бодибилдинга”? При положение, че атлета е вкарал многократно повече хормони в кръвообръщението (и говорим за в пъти повече), защо му е да предизвиква стрес?И още един „тънък” момент – какво да го прави тялото този стрес и как да го оползотвори и да произведе повече хормони като собственото му производство е силно намаляло и даже напълно спряло като ответна реакция на внесеният отвън хормон (или хормони)? Не ви ли се струва, че се получава противоречие?

Значи, за да има растеж трябва да станат 2 неща:
1. Да има в кръвта хормони
2. Тези хормони да стигнат до мускулите, където да проявят своето действие
Разбирате естествено, че невзимащият ААС атлет ще трябва да се съсредоточи в Точка 1, тоест да предизвика стрес достатъчен за увеличаване производството на анаболни хормони. Докато „бодибилдъра” е решил кардинално въпроса – той е внесъл всичко наготово отвън… и то в такива количества, в които тялото и на най-надарения „културист” не може да произведе и при най-голям стрес!... От тук идва и основната причина за разликата в телата на старите културисти и сегашните звезди в нашия спорт, а не че вотрите са генетично по-надарени от първите.
Втората задача, да стигнат хормоните до мускулите, се постига и при двата вида атлети по един и същ начин – серии с по-голям брой повторения (12-15) в стриктна форма, т. нар. „помпене”.
Сега вече, надявам се, разбирате защо повечето програми на състезатели по списанията са неприложими и нямат ефект за обикновенните трениращи, които ходят на фитнес с цел оформяне на фигурата и тонус и разбира се, нямат намерението да рискуват здравето си с прием на ААС. Само вкарването на кръв в мускулите за „културиста” не върши работа, защото тази кръв е „празна”- в нея няма хормони!Нищо, че момчета се чувстват хубаво след такава тренировка – мускулите са напомпани с кръв до пръсване и създават илюзията за растеж… но след 1 час кръвта се оттича и всичко се върща в изходно положение.
Така че изрази от сорта „Без химия нищо не става” не вървят! Те са или от незнание или по-често са просто оправдание за взимането на ААС (говорим за начинаещи или несъстезатели), защото е по-лесно да се „помпи” с леки тежести, отколкото да се тренира здраво с големи тежести в 5-6 повторения и даже и единици или двойки от време на време.
Също така и големите тежести и малкото повторения няма да донесат нищо особенно за „бодибилдъра”. Стресът, както видяхме, е безсмислем за него – само се увеличава възможността от травми. ААС въздействат върху мускулната тъкан, но не и върху сухожилията, които са изградени от съединителна тъкан. Така мускулната сила расте главоломно, но не и силата на сухожилията – тя нараства с нормално темпо. На определен момент се получава дисбаланс – силни мускули срещу слаби сухожилия. И тогава много често се получават травми, ако даденият „бодибилдър” се увлече в „силови изпълнения”!

Всички тези особенности трябва да се имат впредвид за да се разбере правилно тренировъчната философия и да се подходи правилно при избирането на тренировъчни програми за извличане на максимални резултати и при двата типа атлети.
„Културизмът” е спорт за здраве, за оформяне на фигурата и за нарастване на мускулатурата до нейните генетични заложености. За да имаш развитие, ти трябва да тренираш тежко и интензивно, правилно да се храниш, да възстановяваш добре... тоест, ако имаш резултати това означава, че си наясно с „нещата”.
„Боди билдингът” е следващото ниво, развиване на мускулатурата отвъд нейните граници, но с използването на знанията и опита добит от първото ниво – от „културизма”! Тук е масовата грешка на повечето момчета в залите – хвърлят се в дълбоките води без да могат да плуват...
Затова и повечето „зобят като шампиони”, а имат тела на... хайде да не ги обиждаме и да кажем „на леко наедрели момчета”, съвсем неотговарящи на количеството приети ААС.


nikolaBULL